Международната неправителствена организация Трансперънси интернешънъл“ публикува днес своя Индекс за възприятие

Международната неправителствена организация „ Трансперънси интернешънъл “ разгласява днес своя Индекс за усещане на корупцията за 2019 година в 180 страни. Калин Славов, изпълнителен шеф на асоциация „ Прозрачност без граници “, напомни пред БНР, че показателят съставлява канара от 0 до 100, в която 0 е най-високо, а 100 е най-ниско равнище на корупция.
Индексът е композитен и е стъпил на няколко проучвания – в световен проект те са 13, а за България – 10 и са на разнообразни интернационалните организации, които дават разнообразни сечения на обществото и стопанската система.
„ Тази ранглиста е задълбочено проучване и е надалеч от елементарното схващане за равнището на рушветчийство да вземем за пример “, сподели Славов.
За България особено придвижване в класацията няма – резервираме последното място в Европейския съюз с равнище на показателя, което може да се дефинира като обезпокоително и на което имам систематични проблеми с корупцията, добави той.
Тенденцията е от 2012 година да сме на последно място, като изключим може би една година, в която Гърция измести България от последното място.
В международен мащаб страната ни се е изкачила от 77-о до 74-о място в класацията на „ Трансперънси интернешънъл “.
„ Нашата стойност на показателя е на половина от тази на Дания, която има 87 стойност на показателя, което демонстрира, че това е страната (заедно с Нова Зеландия) с най-хубава позиция във връзка с битка с корупцията – тези две страни оглавяват класацията “, означи Славов.
Според него главните аргументи, на които се дължи тази наклонност за  България, са основни стълбове като независимост на медиите, доверие в изборния развой и метода на неговото реализиране, финансиране на политическите партии, назначенията в обществените институции и не на последно място върховенството на закона.
Припомняме, че по резултати от 2018-а показателят за усещане на корупцията на България през 2017 година е 43 пункта, като с това страната заема 71 място в международната ранглиста. В рамките на районната ранглиста на държавите-членки на Европейския съюз, страната ни и тогава продължава да заема последно място (средната стойност на показателя за Европейски Съюз е 66). Сравнението сред показателите на България и на останалите страни от Европейски Съюз демонстрира освен липса на развиване в границите на един релативно дълъг интервал – на фона на трендовете при други държави-членки на Европейски Съюз показателят откроява наклонност на съществено закъснение. Тя е изключително забележима на фона на позитивния тренд при страни от централна и Източна Европа, с които България се съизмерва от началото на демократичните промени, като Естония (от 64 т. през 2012 година до 71 т. през 2017 г.), Латвия (от 49 т. през 2012 година до 58 т. през 2017 г.), Чехия (от 49 т. през 2012 година до 57 т. през 2017 т.), Литва (от 54 т. през 2012 година до 59 т. през 2017 г.) и Румъния (от 44 т. през 2012 година до 48 т. през 2017 г.)